fbpx

Зимна планина

Повечето от физически активните хора по един или друг повод са били на планина. Дали популярен курорт за 8ми Декември, някой друг купон тип „на вила“ или класен минерален басейн, сянката на отдалечените склонове е повече от достъпна.

И ако вече сте направили първите си стъпки в планината през лятото и мислите все повече да „разринете“ тези преспи над Алеко, добре дошли във втори клас! 

С тази статия искаме да ви запознаем с теоретичните основи на зимното планинарство – от избор на подходяща екипировка, през планиране на маршрутите, придвижване и други, така че зимната планина да бъде едно по-безопасно място.  И понеже все пак не сме топ про повелители на леда, не претендираме за изчерпателност, а по-скоро даваме приятелски съвет. 

ЗИМА?

Зимата може да бъде магическо време, когато Българските планини се превръщат в искрящо бял терен за упражняване на различни видове спорт. Първият сняг обикновено пада още през Октомври по високите части на Рила и Пирин и остава там до средата и дори края на Май. С първите по-сериозни студове от началото на Декември почти всички планински райони над 1300м. Н.в. започват бавно  постепенно да се покриват с бяла премяна. Бялото и скъпото се задържат стабилно до около края на Януари, със спорадичен и уви непостоянен валеж до средата на Март. Случва се в началото на Февруари хищен южен вятър снегояд да развали кефа на фрийрайдърите #шансчуек

Това именно обуслява първите няколко фактора, които трябва да вземем предвид, ако искаме да тръгнем и ние по стъпките на онези супер пичове по Джамджиев, дето ги следим в Instagram. 

  • Ниски температури а.к.а студ а.к.а бахър а.к.а не е за мъже. Както и да го наричате, искаме да припомним, че човешкото тяло може да изпадне в хипотермия и при температури доста над нулата. В разгара на зимата в районите над 1800 м н.в. термометърът често пада под -10C, а над 2200 м н.в. под -15C 
  • Студът, в комбинация с влагата – шокиращо дори за нас, снегът е замръзнала вода – и вятъра може да бъде приятен колкото контрола в градския и по-опасен от отсечката Русе-Бяла. Терминът „мразовитост на вятъра“, или познатото „чувства се като“ може да се визуализира със следната таблица: 

Важно да отбележим, че освен настинка, студът може да доведе и до сериозна дехидратация поради 2 основни причини: 1) вдишваме студен въздух, който се затопля и овлажнява от белите дробове и губим влага; 2) чувството за жажда в студено време може да бъде намалено до 40% – кръвоносните ни съдове се свиват, за да попречат на кръвта да достигне до прекалено студените части от тялото, най-вече крайници. Това е защитна реакция на организма, който се стреми да затопли своя център. Запазването на темпрературата в центъра на тялото става по-важно от поддържането на течностен/воден баланс и води до отсъствие на жажда. Т.е. мозъкът се самозаблуждава, че не е жаден. СичкиШаУмрем. Editor`s Choice – за надъхване гледайте филма на италианския алпинист Симоне Моро “Cold” https://www.youtube.com/watch?v=RUWoIj8JAKw 

  • Сняг. #prayforsnow Ходенето в дълбок сняг, проправянето на пътека или т.нар. биене на пъртина е изморително занимание. Това, в комбинация със завишения разход на енергия в студено време, може бързо да доведе до преумора и изтощение. Подбирането, навременния и редовен прием на подходящи висококалорични храни е ключов. С други думи – не забравяйте вашия верен другар старецът от Банско. Съвет от нас – при -20C нарежете предварително сланината на тънко и начупете шоколада на блокчета и ще спестите час-два висене на зъболекарския стол.
  • Планинска метеорология. Емо Чолаков обеща да драсне два-три реда тук, ама друг път. Голяма част от нещастните случай в планината се дължат поради изгубване на правилната посока, лутане, изтощение и измръзване. Времето през зимата, особено по високите билни части може да се промени за секунди. Комбинацията от вятър, мъгла и сняг свеждат видимостта до под метър и изключително бързо заличават следите, които сме оставили зад нас. Навевките образуват трудни за преминаване преспи, а по билните части и оголените скални ръбове се образуват т.нар. козирки, които са силно лавиноопасни. 

В сегашно време съществуват безброй много начини да се информираме за прогнозата за времето и призоваваме всички планинари да взимат информирано решение, преди да излязат навън през зимата. 

  • Релеф и надморска височина. Превод от турското „баир“. Или каткто е казал един симпатичен оранжев мечок с червена тениска и без долни гащи – „колкото повече, толкова повече“. Тук ще засегнем отчасти  темите за планиране на преходите и придвижването по маркирани зимни пътеки. Релефът и надморската височина на планината през зимата и лятото са горе-долу един и същи. Само дето през зимата всичко е бяло и нищо не е същото. Би било добре, ако планираме придвижване по непознат зимен маршрут, то поне някой от групата да е бил там лятото. По възможност преди 1989г, защото от тогава насам много неща се промениха. Идеята е да имаме поне бегла представа как аджеба изглежда пейзажът около нас, къде отиваме и от къде се връщаме. Т.е. планирането на маршрута е ключово упражнение. Силно препоръчително е да казвате на някой близък къде мислите да победствате. Old school познанията за ориентация с карта и компас заменят успешно Garmina, когато батерията му умре. Ако все пак предпочитате да използвате умни джаджи, съществуват няколко напълно безплани приложения за мобилен телефон с подробни карти на почти всички туристически пътеки унас. https://map.bgmountains.org/#map=8/2810000/5250000/0 

Туристическата маркировка има за цел да информира, улесни, подпомогне и обезопаси движението на туристите по време на походи. Туристическата маркировка осигурява достъпност до съществуващите природни дадености и охраняемите природно-защитени обекти с минимална намеса в околната среда и запазването им от отрицателното въздействие на човешката дейност. Според начинът на изпълнение туристическата маркировка е бива лентова и образна. Лентовата маркировка представлява хоризонтален трилентов знак с боя или друг материал, в който средната линия е основният, водещ цвят, а страничните линии (отгоре и отдолу на водещия цвят) го открояват за привличане на вниманието. 

Маркировъчните знаци са условни знаци, които, поставени на определени места, указват посоката на пътя, обектите, разстоянието до тях, отклоненията, опасните места по маршрутите и др. Пътят върху маркировъчните знаци се обозначава чрез цветни водоравни линии или условни знаци: връх, хижа, извор, езеро, водопад, лавина опасност, забранена зона и др. 

Цветовете на маркировъчните знаци биват основни и спомагателни. Основни цветове са: червен, зелен, син и жълт, а спомагателен е белият цвят.

Важно да споменем, че маршрутите за придвижване през зимата се различават от тези през лятото, особено в субалпийския растителен пояс, където липсата на висока растителност прави задържането на снега по-трудно и повишава опасността от свличане на лавина. Именно затова, придвижването става по по обособените зимни пътеки, маркирани с характерни колчета или по изразените ръбове или т.нар. ребра, там където маркировка липсва. Зимната колова маркировка представлява метални жалони с височина между 3 и 4 м., боядисани  в контрастен на снега жълт и черен цвят. 

Уви, често се случва колчетата да за затрупани от сняг или поради намалена видимост да не могат да бъдят проследявани. 

Придвижване по летните пътеки през зимата е желателно да се избягва, защото в по-голямата си част те подсичат върховете и създават опасност за пропадане по стръмен склон/улей или свличане на лавина. 

На туристическите карти разклоненията са посочени по следния начин:


Правилното придвижване и избор на маршрут в зимната планина са базата на лавинната безопасност. Повече за нея ще разгледаме в отделна статия.