fbpx

Грандиозен завършек на грандиозен мост 20.08.2016

Линк към снимките – тук

 

На 20.08 довършихме големия мост в самото начало на пътеката м. Пазарището – м.  Боерица, отклонение от пътеката Владая – Златните мостове. Как започнахме построяването му от две 300 килограми дървета, можете да видите тук.

Първоначално търсихме с колите отбивка от която ще е най-пряко спускането на дървения материал за моста. Не беше лесно, но се случи и като по магия, точно като излизахме от колите, камиона с ритловиците ни подмина. С малко късмет след като се разкрещяхме и размахахме, човека ни видя и ни изсипа дърветата на уроченото място.

Дръвца!

След това започна забавната част по мятане на 3-метрови греди надолу по склона. Всеки експериментира с различни методи и обявихме победител за най-дълго мятане. След състезанието по хвърляне на дърво, започнахме с пренасянето до пътеката. Естествно всеки се пробва по различен начин – някои ползваха въжета и влачеха, други носеха на рамо, трети влачеха, ама без въжета.Материала беше налице, пренесен и прилежно (не)подреден. Време беше да започне отделянето на по-хубавия материал (спорно дали имаше такъв) и обработката му (белене).

Решихме, че сме много печени и не само ще направим нов, голям мост, но и ще вдигнем едно малко мостче (линк от статията за строенето му), съборено при пълноводие.
Разделихме се на два екипа. Едните трябваше да съборят и извадят счупения, стар и голям мост, а другите да извадят от реката, реновират и подсилят малкия мост.

Счупения мост.

В крайна сметка, с 300 зора начупихме и разковахме стария тежък мост, даже и го извадихме. А другата група така подсили малкото мостче, че ако ще реката и над него да минава, пак няма да го бутне (а дано). Инженера се беше обадил и бяха решили да снадят мостчето към кореновата система на дърво…. Гениално

Дойде време на скарата и бирата. Наядохме се, пийнахме по 1-2 бири, доспа ни се и продължихме работа.

Скара.

След като падна старото, дойде ред на още по-тежкото и новото. Положихме двете оформени 300-килограмови дървета и им направихме жлебове. След това си потрошихме ръцете от рязане на 80-90 сантиметрови парчета за напречно наковаване.
В крайна сметка нарязахме материала, след това си счупихме ръцете и от коване.

По време на работата върху моста.


Е поне никой не си отряза пръст или не се цапна твърде силно с опакото на теслата, което само по себе си засвидетелства за непознати по нашите ширини майсторство и организация.

По важното в цялата работа е, че направихме уникално здрав и масивен мост, който вече е достатъчно широк и за спокойно преминаване със ски или велосипед.

Мисия „Мост“ – УСПЕШНА!