Мальовишки истории – Ден 1 – 16. 01. 2016

Албум от мероприятието – тук.

Да ходим или да не ходим? Ще се чакаме ли сутринта някъде или ще отменяме събитието? Почти всички ли се отказаха? Ами оранжевия код, многото сняг и силния вятър? Ами ще стигне ли колата до горе?

Накрая решихме да теглим една майна на новинарските емисии и на съветите от близки и познати. Станахме в 7 сутринта и до 9 вече се бяхме натоварили по колите, потеглили към the Мальовица !!!

Макар и само 1 кола хора останали, настроението беше подобаващо, а времето омагьосващо. Снега още не беше натрупал и Цецо безпроблемно ни събра от всевъзможни квартали на Столицата и се отправихме към Мальовица през с. Железница.

По стара прабългарска традиция се отбихме през баничарницата на Самоков. Там докато хапвам кифла с шоколад на снежния фон  и пия айрян, осъзнах, че това са най-добре похарчените лев и десет през живота ми до момента.

След това мое прозрение, пак се накачулихме в колата и докато се усетим, вече бяхме потопени в невероятна зимна приказка, обградени от огромни заснежени борове, буксувайки по пътя на горе. Паркирахме в една преспа и не след дълго вече си стоях на леглото и четох невероятното литературно произведение – „Измервания в Електрониката“ от Иван Стоянов.

След има-няма 20 минути дойде бат Наско и ни попита: „Момци, какво ще правим?“.

Ние както се бяхме паркирали по леглата, го гледахме умно и се чудихме какво да отговорим. На едни им се ядеше, на други им се спеше, абе въобще никаква дисциплина. В крайна сметка, с думи и жестове Наско ни показа правия път и до 15 минути вече бяхме нахлузили панталони, обувки и гети, само къде не подостряхме щеките.

 

Потеглихме на фона на нереалния зимен пейзаж, а снега валеше и си валеше на тежки, мокри и красиви парцали. Бяха пуснали и двата влека пред ЦПШ „Мальовица“ и хората бързаха да изпробват ските върху пресния снежец.

 

С толкова много сняг наоколо, всички се радвахме като малки деца,  а аз бутах снега от клоните на боровете върху главите на другите.

Беше толкова тихо, че загубихме представа за времето и просто вървяхме с усмивки на лицата, въртяхме се наляво и надясно, за да оглеждаме невероятния пейзаж. Като добавим и блаженото чувство да си обграден и защитен от гигантски заснежени борове, душевния екстаз беше пълен.

 

Скоро разпознахме и чешмичката по пътя. След като я разкопахме и направихме пъртина до нея, успяхме да си напълним ледовита и освежаваща вода. Завладени от мощното спокойствие, тихо и спокойно продължихме нашия път към хижа Мальовица.

Бавно и славно излязохме в откритата част на Мальовишката долина. Още бяхме завладени от красивите гледки, но около нас вече бяха надвиснали масивните скални гиганти,  свидетели на многобройни алпийски драми.Времето напредна, а ние отседнахме в хижата, за да пием по чай и да хапнем. Вътре ни очакваше пламтяща печка и множество отпочиващи туристи. Пихме по 1-2 чая, хапнахме по 1-2 боба, та взехме да кроиме планове за бъдещето на ТД „Боерица“.

Казах, че тази година ще карам курс по алпинизъм, пък каквото ще да става, а Наско взе, че предложи ние да си организираме такъв.

Речено – сторено, говорихме с новата хижарка, обсъдихме ключовите моменти и направихме няколко бързи и груби калкулации.

Скоро ще обявим дати, цени и възможни формати за курса по алпинизъм!

След като се наговорихме, наядохме и напоихме, взехме да потегляме и надолу към ЦПШ-то.

Като се прибрахме, един по един като талпи изполягахме за един късно-следобеден сън. Към 18:00 отидохме да вечеряме, а две-три ракии по-късно съседната група извади един акордеон и се започнаха старите планински песни. Бяхме свидетели на една уникална, но за жалост изчезваща култура.

Стана време за сън и задружно се отправихме към леглата. Съдейки по неспиращия сняг, осъзнавахме, че утре ще ни чака много тежък и много интересен преход до върха. Въпреки това, никой от нас не подозираше с колко  планино-мазохизъм щеше да бъде изпълнен утрешния ден.

Линк към ден втори.